КРАЯТ

            Всеки миг се очаква Второто пришествие. Апокалипсис. Жестока, непоносима ситуация. Казвах Ви Аз да бягяме докато е време! Вече е късно... Влязохте дълбоко в Черната дупка на непростимата ВИНА. Пропуснахте момента на непостижимото ЩАСТИЕ. И загубихте Красивия Покой на тихата Смърт.
Сега няма връщане назад!
Вътре е непоносимо горещо, а навън всичко е на границата на абсолютната нула.
Човекът вътре се стопява, навън се превръща в парче лед.
За него няма място в този свят. така адски горещ и мъртвешки вледенен едновременно.
Това е светът, който Човекът сътвори.
В този свят се движеха (и то само понякога) единствено заблудените молекули на CO2.
Останали са и тъжни камъни, които въздишат философски.
Ден първи:
Да слезе Спаситела на Земята и да прибере праведните души...
Така трябваше да стане, но Спасителя нямаше кого да прибере в този ден. Когато отвори тежкия тъмнолилав тефтер, Той изумен установи, че по цялата земя всички(с изключение на бебетата, които още не можеха да говорят) споменават името му напразно минимум три или пет пъти на ден.
"Грешници!!!", възкликна Той. След това се отказа да спасява, когото и да било.
Ден втори:
Спасителят се завърна решен да осъществи своята роля. Прибра душите на всички живи същества, що бяха безсловесни(и тези на бебетата, които още не можеха да говорят).
Ден трети:
Спасителя надзърна през прозореца. чадата му попритичваха насам-натам и сееха пороци. Той отвратен се извърна и продължи да си пуши цигарата.
Ден четвърти:
Баща му (на Спасителя) го попита:
"Защо безучастно наблюдаваш как гине човешкият род, що толкоз трудно сътворих!?!"
Спасителят отвърна:
"Ще ти кажа утре!"
И отиде да спи.
Ден пети:
Спасителят спа блажено целия ден.
ден шести:
Спасителят дълго гледа как човечетата по Земята се избиваха едно друго. Когато не остана нито едно, Той се прозина и каза:
"И  тия свършиха"
Ден Седми:
Спасителят винаги си почива на седмия ден.

* * * * *

Долу имаше само тишина. Един рогат, никому нелюбим, лош владететел на тишината започна да се навърта наоколо. Страхуваше се да не го хванат онези, чиито три имена се пишат с главни букви. Не можеше да повярва, че има толкова грешници, над които да властва. Обикаля дълго, дни и нощи и изумен гледаше колко много зло  се е пръкнало на тази планета без каквато и да е негова намеса.
След като се увери, че ОНЕЗИ нямат работа в този свят той долетя с полевата си "болница" и прибра всички осакатени души.
Адът се превърна в свят. Защото човекът направи Ада.