ПРИКЛЮЧЕНИЕ В ЗЕЛЕНАТА КОФА

Плували ли сте в зелена кофа? Не сте!? Защото не сте като мен. Аз съм плувала по принуда. Веднъж мрежата ми се скъса точно над една зелена кофа пълна със сапунена вода. Вони ужасно! Просто ужасно!
Ще ви разкажа за това. Само, за да ви науча да не плетете мрежите си над подобни места.
И така, живеех си аз в един много приветлив апартамент. Много рядко хората се сещаха да чистят таваните и за това мрежите ми стояха непокътнати много, много време. Имаше и една женска, от хората де, която не разрешаваше на останалите да ни докосват, нас - паяците и мрежите ни. Тя ни пазеше и вярваше, че й носим късмет. Веднъж дори, когато реши след хиляди колебания да напръска с отрова против хлебарките, тя ни "евакуира" от напръсканото помешение, за да не се отровем и ние. След "евакуацията" попаднахме в стая пълна с храна. Мрежите ни бяха задръстени от каква ли не плячка, защото сезонът беше подходящ. Но трябва да си призная, че имаше комари най-вече и много, много мухи. Хлебарките изчезнаха горкичките, а техните деца са тлъста, вкусна плячка. След отровата дълго време нямахме подобно меню.
Какво да ви кажа?! Беше приятно да се живее в този апартамент. Вече споменатата стопанка реши, че й е мъчно за и за хлебарките, защото и те са "душички и при това невинни" и в последствие мрежите ни носеха най-разнообразно, свежо, тлъсто меню.
Сега да кажа как паднах в зелената кофа. Една от стопанките чистеше. Нашата закрилница, трябва да кажа, че съвсем рядко се сещаше да чисти. Тя само ни приказваше (понакога доста големи глупости), беше ни измислила имена на човешки език и ни питаше дали сме гладни през зимата, когато според нея поради липсата на мухи и комари си умираме от глад. Трябва отново да кажа, че беше много добра!
Но и другата стопанка, тази която ви казах, че започна да чисти не обичаше да убива паяци. Само понякога разваляше мрежите ни с оправданието, че "пак ще си построят, нали са паяци!".Тя чистеше. Със сапун, парцал и зелена кофа пълна със смрадлива мехурена вода. Аз си висях безметежно и чаках една тлъста винарка да се заблуди в новата ми врежа. Не се бях престаравала с тази мрежа, защото не очаквах в нея да се хване нещо по-голяма. Подобни същества нямаше в стаята от няколко дни.  Имаше два-тре комара и достатъчно винарки. Но тай стопанка реши да чисти точно под мрежата ми. Аз естествено се бях овесила на неусигурена нишка и тя ме закачи с парцала. И докато изтегля нова нишка и хоп - озовах се сред ужасните, отровни, лепкави мехурища, под чиято измамна стабилност беше пълно с вода, която целенасочено искаше да ме преглътне! Ужасният сапун отравяше и сплескваше нишката ми, а миризмата и отвратителния му, отровен вкус ме замаяха. Просто изпаднах в транс от ужас, птъй като не виждах никакъв начин да се измъкна:
Тогава дойде То! Кучето, де!!! Вдъхна с огромната си паст в мехурите и те се разлетяха. Нагоре, нагоре! Нагоре и настрани! Един от тези мехули се оказа точно под мен. Знаете, че по пренцеп съм слабовата и за това не натежах изобщо на сапунено-въздушното балонче. И полетях! Полетях с него нагоре и настрани и за най-най-най-велико щастие - далеч от проклетата, зловонна и убиваща зелена кофа. Кучето кихна и се загледа в летящите мехури. Примигна два-три пъти с необятно големите си, хитри очи и мисълта му удари с лека насмешка вече поуспокоените ми, благодарни неврони:
- Хей, осмокрако! Следващият път може и да не те подуша толкова бързо ако спя! Да внимаваш!
В този момент стопанката, която чистеше се развика:
- Гея, махай се оттам! Да не си посмяла да пиеш от тази вода! Ще се отровиш!!!
- Тая пък! Колко си глупава?!
Въздъхна пренебрежително огромното, космато същество:
За това, мили мои деца (яйца), гледайте в домовете, където плетете мрежите си да има по някой такъв, четирикрак закрилник. Реакцията им е светкавично бърза, умът остър, а характерът им макар и малко груб, мил и приветлив. Не случайно из цялото земно царство ги наричат "добро" и после прибавят онова другото нещо, казах ви го вече, :как бешеее:Куче! Да, куче май беше!