Product

Мисля, че нещо много странно ще се случи на човешкия род. Чувствам и усещам идващото събитие. Но си нямам изобщо каквато и да е представа какво ще бъде то. Чух един разговор нощес (но не тази нощ, а преди доста време), който разговор ме кара да мисля и чувствам, че ще се случи нещо съдбовно.
"Писна ми от тях!"
" На мен пък са ми симпатични!"
"Да. От време на време и аз мога да изтърпя някои от тях:"
"Прав си иначе, че понякога не се издържа:"
"Напоследък изобщо не се издържа!"
"Косматите на сушата не могат да овладеят положението."
"А ние нямаме право да се намесваме!"
"Ами то си е опасно да се намесваме, предвид ужасяващо лабилната им натура!"
"Вече направо ми се иска да напусна тази планета!"
"Да, но докато не си свършим работата - този зловонно отровен океан е нашият дом. Нищо чудно, че някои не издържат и посягат на живота си!"
"Да: Но ако се случи така, че нещо заплаши съществуването на този океан ще сигнализирам да не приберат:"
" От само себе си се разбира:"
Когато чух всичко, това напаво обезумях от ужас и надежда! Мислех си, че слушам разговор на някакви извънземни от далечна звезда, които се крият в океана.
Глупости!
Две могъще черно-бели, десетметрови тела се буфнаха във водната повърхност и разплискаха милиарди солени бисери наоколо.
Познавам ги добре - разред Cetacea, вид Orcinus orca.
"Добре дошли, човеци!!!"

Те бяха първи. Когато ние дойдохме. Те, голем и малки, космати, гладни, зъбати и беззъби. Ловци и пастири, стадни и единаци. Посрещнаха ни радушно:
"Здравейте! Добре дошли, човеци!!!"
Бяха много силни, или много бързи, много умни, много хитри. Това плашеше всички ни. Тази планета ни се стори враждебна. Никога не свикнахме със строгата й хармония. Но те ни поканиха да останем при тях. Приехме поканата. И с големи планове:
Проляхме неизброими количества от кръвта на нашите гостоприемни домакини. Без причина разрушихме реда и спокойствието в ТЕХНИЯ свят. Обявихме им безжалостно - "Какво да се прави, човекът е доминиращ вид!"
Те нямат сили да ни изгонят.
Но могат да си отидат! Без да кажат: "Сбогом, човеци!!!"
Защото ще си отидат тайно, страхувайки се да не ги последваме.
Страх ме е! Защото грехът е непростим!

Шефе!
Ахъ?!
Да те питам нещо, а?!
Може, Куантум, може:
Шефе, ти си падналият ангел, нали?
Хм! Така се говори на Земята. Да-а-а! Аз съм.
Ми-и, Шефе! Всъщност исках да те питам още две, три неща: Кой е Бога и защо и откъде си паднал?
Не ми се говори за това сега, Куантум! Виждаш, че в момента съм малко зает:
:!?
О! Добре! Слушай внимателно, защото никога повече няма да ти го повтарям!

Преди много хилядолетия се пръкнах на този свят. В смисъл в тази - точно тази и никоя друга безкрайност. В началото знаех само едно - че знам всичко за тази Вселена и мога всичко: Но не знаех своята задача. Чувствах, че тя по някакъв начин тя е кодирана в мен. Чувствах още, че съществуването ми е важно и има конкретна цел. Но не можех да си представя каква е тя: Започнах да наблюдавам Вселената. Струваше ми се неподредена, несъвършена, дори на места грозна. В нея нямаше (и все още няма) никаква симетрия, твърдост и постоянство. Всичко хаотично се мени, върти, движи. Това някак си ми се стори противно на вътрешното ми усещане за съвършена Вселена. Реших, че задачата ми е да я подредя, да спра хаоса и въртенето, да създам твърдост и симетрия. Да спра това непрестанно, досадно и безмислено ненасочено движение:

Да, Шефе! Ти наистина си много подреден:
Млъкни! Направих това. Спрях движението. Само за по-малко от милиардна част от секундата:

Откъде? Откъде падна, Шефе?!
Отникъде! Просто изгубих силата си да правя всичко. Вече не можех да спра нищо, нищо не можех да подредя: Защото бях наказан:Защото сгреших:
Шефе! Не разбирам!
Куантум, Вселената не може да бъде спряна и подредена. Това е все едно да я унищожиш. Аз се опитах да унищожа Вселената. Извърших най-голямото зло:
Но, Шефе, ти не си лош!
Но съм глупав, по-точно бях! Куантум! Ако НЕЩО не ме беше спряло, сега нито аз, нито ти, нито каквото и да е друго нещо щеше да съществува: По-лош от това не мога да стана:
Не разбирам!
Не ти и трябва: Трябва само да запомниш, че повече не искам да говоря за това!
О'Кей!:Хм-м:, Шефе?!?
Казах ти нещо!
Моля те! Исках само да попитам за хората! Защо те наказаха втори път заради хората?
О! Това е стара история: Не е интересна. Друг път ще говорим, Куантум! Върви сега да прибереш Цербер! Че сигурно пак е препикал някое престаряло и беззащитно червено джудже!

Забранявам ти да водиш женските и децата при тях!
Защо? Те са дружелюбни! Пък и винаги изпада по някоя рибка в повече!
Опасно е! Може нещо да им щукне и да избият всички ви! Ставало е и друг път:
Но не и с тези! Те са безобидни. Просто ни изучават. Мисля, че дори много ни харесват! Особено малките:
Ами ако ви хванат? Ако ви затворят както ":."( името не се превежда на човешки). Него го умориха набързо в онзи малък залив без изход!
Казвам ти! Не мисля, че имат лоши намерения:
Както и да е: Забранявам ти да водиш женските и децата при тях!!!
Но:
":.."(зъби) ":."(отново не се превежда на човешки) :!!?!!
Добре де! Вече ще ходя сам!
И внимавай!

* * * * *
Всъщност, както вече казах, чух един разговор. Оказа се, че са били повече, когато схванах за какво става въпрос. Уплаших се. Не искам да си отидат! Какво ще правя без тях. Ами ако вземат със себе си и "косматите"? Аз не мога без "косматите"! Обичам ги! Но хората не споделят чувствата ми. Те са лоши. Те ще изгонят моите приятели, чиито разговори чувам. Тогава ще останат само хора на тази болна планета:
Ще бъде много скучно.
Много тихо.
Много мръсно.
Много страшно.
И много тъжно.
Аз ще плача от сега!
Защото не искам да плача после.
Надявам се, че когато решат да си отидат ще ме вземат със себе си.
Защото аз съм една от тях!
Имам хоризонтален опашен плавник, зъби:и:и:и съм ловък, силен хищник.
С голямо и добро сърце.
Вече не искам да имам нищо общо с хората.

Защо принцесите ги отвличат дракони и змейове?

Защо принцовете са безпощадни към змейовете?

Защо Кумчо Вълчо досега не е изял Кума Лиса въпреки досадните й номера?

Коя е причината Хензел и Гретел да станат серийни убийци?

Защо Баба Меца няма никого да изяде и на какво се дължи конфликта й с пчеличките?