КУЧЕШКА ИСТОРИЯ

Превела от кучешки: Анахрония Парадоксова
В памет на Рижко,
който безславно загина
в лапите на Зоомилосърдие.

- Хей, кутренца! - размърда се стария Рижко. - Ще ви разкажа една работа, много интересна! Ако престанете да следите полевките в тъмното!
- Но, Шефе! Навсякъде мирише!!! Много мирише на полевки! - Зафръцка опашка Белушка.
- И,и,и,и,и-освен това почти успяхме да и,и,изровим една от дупката й! Ей там, при камъка за съобщения на Муца. - Задъхан добаве Малък Сивчо.
- Сядайте мирни, че вместо история ще ви достигне някой зъб! - наежи се Стария Рижко. - Освен това ще кажа на Муца да ви нахапе като се върне!
Кучетата утихнаха. Свиха опашки и скриха муцунки между лапите си в знак на сърдито послушание. Но очите и ушите им бяха готови  да видят и чуят всяка подробност от разказа на Стария Водач Рижко. Той се изправи гордо и започна (кучетата не могат да разказват дълги истории седнали или легнали, защото голяма част от кучешкия език се предава чрез поза и различни движения на опашката, ушите, очите и цялото тяло).
- Тази работа се разказва от Водача на малчуганите, когато станат на седем Луни. На по-големите от вас, обаче съм забравил да я разкажа, а по-малките може и да не разбират за какво става дума. Но понеже ме мързи да ви я разказвам по сто пъти, ще ви я кажа сега, немирници такива. И без това нямам нерви да си хабя зъбите с вас. Когато я научи, кучето се превръща в истинско куче и разбира своята роля на този свят. Малка Сивке, да не си посмяла да се правиш на заспала!
Така! Едно време, отдавна. Толкова отдавна, че не го помним с паметта на телата си. Тогава дошли хората.
Тогава кучетата били още вълци. И вълците, разбира се, също били вълци. Живота бил много труден. Полевките трябвало не само да се гонят, следят и ровят, но и трябвало да се убиват и изяждат, както сега го правят вълците. Не се мръщи така, Белке, тогава кучетата са били вълци все пак! Но един ден дошли хората. Те били малко. С тях дошли едни кучета. Да! Но те не били като нас. Те били по-кучета от нас и били Шефове на човешката глутница. Хората, както всички знаем са много глупави същества и там откъдето дошли за тях се грижели онези, по-кучетата. Тези хора, които дошли на Земята били болни. От много заразна за самите хора болест. Тази болест ги карала да убиват разни същества, дори когато не са гладни. За това онези, чуждоземните кучета ги довели тук. За да не се зарязат всички хора там, откъдето по принцип идват хората. Всички вълци, от които произлизаме ние се чудели на по-кучетата, защото не убивали, за да се нахранят. Те ядяли от онова, което убивали хората и то след като хората направели някои неща с месото, от което то ставало по-вкусно и меко. По-кучетата казали на вълците:
" Хората убиват вместо нас, а пък ние се грижим за тях. Пазим умовете им от страха, защото са много страхливи!"
"Но тогава защо ги водите тук? И при нас повечето тревопасни са страхливи, пък никой не се грижи за тях, нито пък убиват:"
"Защото тези хора са болни. Ще видите! Когато ги прихваща странната болест те убиват не само за храна. Убиват всичко и всички - дори кучета и себеподобни! И после нищо не изяждат!"
" И какво ще правим ние?", възнегодували вълците "Защо ги доведохте на нашата планета? Какво ще стане с нас?"
"Вие ще решите! Ние скоро ще си ходим. Но преди това ще ви научим как да се грижите за тях, когато ги прихване болестта. Когато си отидем сами ще решите дали да ги оставите живи или не!"
И така, мъници мои, онези чуждоземни кучета, които били по-кучета от нас, показали на вълците и нашите прадеди как трябва да се грижат за хората. Но повечето вълци не се интересували изобщо от този проблем. Те се оттеглили в своите територии и заявили, че ако хората започнат да пречат ще ги избият. Но една част от вълците бавно, но не чак толкова бавно, че да не се забележи в три, четири поколения започнали да се превръщат в кучета. Те се отучили да убиват и се хранели с това, което убивали и приготвяли хората. Грижели се за умовете им и ги пазели от сърдитите си събратя, които се страхували от кръвожадността на човешките същества и искали да ги прогонят от своите територии. Със силата на своя ум, всяко куче се опитвало да излекува "своите" хора от болестта, която ги карала безразборно да убиват. Но това било трудно. Много, много поколения неуспешни или почти успешни опити се редяли през слънчевите и лунни цикли. Кучетата се учели как да побеждават болестта на хората. Преди няколко слънчеви цикъла нашите скорошни прадеди са открили лек за човешката болест. Вие ще чувате от хората много думи на техния език. Но най-важната е думата "обичам", която звучи точно както ве казах само, че естествено на по-човешки. Тази дума е внушена от кучешките умове в човешките. Кучетата научили хората да живеят правилно в глутници, семейства, в които да се обичат и слушат, както се обичаме и слушаме ние. И е важно всяка такава глутница да си има ред и куче, което да я пази, да пази умовете на хората в нея от болестта и страха. Вярно е, палета такива, трябва да знаете, че хората още не са излекувани от болестта, заради която бяха изоставени тук. Често се случва цели големи групи да са безнадеждно болни. Но също така трябва да знаете, че всяко куче е длъжно да се грижи за хората около себе си, да ги лае и хапе, ако трябва и да се стреми да ги лекува. Това е много опасна, много тежка и много сложна задача, защото хората неразбират нашия език, нищо, че ние разбираме техния. Ние им внушихме прези циклите, в които съществувахме заедно много неща - да строят като мравките и пчелите, да летят като птиците, да плуват като водолюбците:Освен това ги научихме да пазят знанията си, въпреки, че не могат да помнят се телата си. Така, че някой ден ще дойде моментът, в който хората ще научат езика на кучетата и ще разберат колко са болни. Тогава ще разбират също, че само ако се обичат едни други и ако обичат съществата около себе си ще могат да се излекуват завинаги. Всички кучета по света работят за това. И вие също трябва да се научите:
Старият Рижко погледна своята глутница строго, за да бъде ефекта от разказа му ужасно поучителен. Малките спяха. Големите се опитваха да не заспят, но вътрешните им клепачи заплашително се спускаха встрани. Муца, водещата кучка, или Шефката се бе върнала и го слушаше навирила високо опашка, което на кучешки бе смела и ведра усмивка.
"Още е рано за това, Шефе! Повечето са малки.", тихо изсумтя през нос хитрата кучка.
"Да", изръмжа Рижко,"Пък и мисля, че първо трябва да се научат да бягат от кучкарите, пияните и гадните, невротични военни."
"Както и да се молят пред кафенетата:";
":Дискретно, разбира се!"
"И да хапят гумите на колите, които се движат бавно - малко спорт няма да им навреди!"
"Да не нападат деца:"
"Май ще оставя работата със смисъла на живота за най-накрая!"-въздъхна Рижко.
"Ще му дойде времето и за това, Шефе!". Муца нежно подуши носа му и се сгуши в топлата жълтеникава козина на Стария водач.

След няколко дни
Кучкарите прибраха Рижко.
Той никога не се върна.
(по истински случай)

Муца обаче въведе ред в подивялата от мъка глутница и продължи делото на Стария Рижко. Тя научи своите приятели на Десетте правила на истинското куче, които от векове пазеха претъпкания с подивели хора свят от тежко надвисналата разруха. Така, че може да се каже, че благодарение на тези правила съществува не само кучешкия род но и съществува изобщо светът. Ето ги и тях:
Основно правило на всички кучета: Не убивай никого!!!

1-во правило: Дръж се добре към човека и с уважение приемай службата му при теб!
2-ро правило: Не хапи човеците, които бият, защото е опасно за живота!
3-то правило: Грижи се за кучетата изпаднали в нужда! Не нападай заедно с по-силния!
4-то правило: Колкото и да си гладен остави човеците да убиват за храна, защото такава е тяхната задача!
5-то правило: Човеците са твои, трябва да се грижиш за тях! Това винаги и обезателно трябва да включва и профилактично хапане!
6-то правило: Избягвай да показваш на човеците, че изцяло разбираш езика им, защото съвсем ще се омързелявят и ще забравят за "наградките"!
7-мо правило: Ако си нямаш човек, дръж се близо до кофите за боклук, кафенетата, магазините и самотните пенсионери - от там винаги може да изпадне нещо сочно за ядене!
8-мо правило: Грижи се човеците около теб да не полудеят! Разрешавай им да те галят и глезят, докато се грижиш за мозъците им, това още повече ги успокоява!
9-то правило: Ако човекът ти те обича, то ти си щастливо куче! Попаднал си на един от "специалните" екземпляри! Бъди особено добър с него!
10-то правило: Никога не издавай пред хората истината за произхода и предназначението им, защото са ище много глупави и нестабилни и масово ще полудеят!