РЕКАТА НА УСМИВКИТЕ
Прости на моята усмивка,
че се разтегли в най-тъгуващото време.
Прости, че себе си поисках,
когато трябваше да искам тебе.
Прости ми и върни ми Силата!
Върни ми спомена,
нощта,
звездите!
Защото бавно ще загина
без теб
в реката на усмивките...
|