ЗАКЛИНАНИЕ

Изгрей, Луна! Ти, Майко на водите!
Обвий нощта във мрачна светлина!
Подай ми чашата! Подай дя пия,
за за те следвам във съня.
Ще тръгна по широката пътека,
която никога не спира в мрак.
Огрявай силно!
Аз потеглям вече,
за да се срещнем с тебе там:,
за да се срещнем там, където
родена е и твойта светлина.
На края на пътеката,
далече -
там, където няма здрач и тишина.
Сплети лъчите си във здрава нишка
и дай ми я да де държа!
По пътя силно ще я стискам,
да свети моята ръка.
Ще стигна ли, Богиньо на страстта във нощите?
Ще оцелея ли по този път?
Ще видя ли съня си светлината,
която дава ти живот?
:
Мълчиш.
Спокойна. Твърда. Суха.
Мълчиш и светиш с чужда светлина,
която е и в мене чужда,
защото също съм луна.
Луна, която няма свое Слънце.
Луна загубила пътя в нощта.
Луна сама във вакуума останала.
Луна - сираче  без Земя.
Луна избягала от свойто място,
което светело във мир.
Което на Звезда я правело

едно огромно ярко Слънце,

една безбрежна морска шир.

Аз съм Луна избягала във времето
от своя господар, сила, живот.
Която не понесла яркостта на Слънцето
и неговият огнен зов.

11. януари, 2002. г.