М А Г И Я
Не мога да забравя дланите,
които топлеха гърдите ми....
И пръстите, бедрата, ставите...
Ще помня зъбите ти винаги...
Ще свивам в ярост устни ше прехапвам.
За всеки спомен капка кръв ще жертвам.
Не се надямай някога да те забравя,
или от клетвата да се изметна!
Ще се измия в мрака
с звездна светлина.
И на Луната жертви ще принасям!
А сутрин ще се крия във съня,
от Слънцето и Времето ще бягам.
Ти ще ме срещнеш
бясна, дива, нощтна!
За прясна кръв жадуваща,за жертви!
С усмивка бляскава и подла,
във времето изтичащо ще се примеся.
Ще се превърна в сянка,
вакуум...
Издъхваща и чезнеща реалност.
Ще дишам с дробовете ти,
с ръцете ти ще драскам
и ще настръхвам с твоя косъм.
Ще плача с сълзите ти,
с устните ти ще се смея, ще хапя, ще се храня.
Ще лудувам!
Ще ритам със краката ти!
С ушите ти ще чувам!
И ще те гледам в огледалото,
ще викам във очите ти,
ще вия...
А ти ще можеш само...
пак да се напиеш...
септември1998
|