ВЪЛК

В прегръдка омайна на диви смоли,
сред пресни тревички и сухи листа,
във нощ ветровита родил си се ти.
Вой силен и мъдър ръзкъсал тъмата,
“РОДИХА СЕ!”- въздъхна доволна гората.
Звездите, Луната и бурният Вятър
приспивна песен на твоята майка запяха.
*  *  *  *
Израстна огромен!
Зъбат и опасен.
Високо изправил глава към безкрая!
Път дълъг те чака,
път труден и тежък.
Път пълен с опасности
и жегав и снежен.
Гората те пази,
помага ти Вятъра,
звездите те водят
и грее Луната.
Но пътят е страшен за твоята воля!
Мирише следата на силна тревога.
Отекват гърмежи, предатели лаят.
Ти чувстваш във въздуха края.
О, бягай, дете на гората рождено!
За твоята битка сега не е време!
Учи се да бягаш далече и бързо,
от хорските крясъци и лаят на кучето,
от шум във гората,
от тихо дихание,
от песен на птица,
от странни сияния.
От всичко, от ВСИЧКО страхувай се ти!
Че бил си тук господар забрави!
Наведи ниско своята горда глава,
защото в земята се крие следа.
Души, слушай, гледай и бързо учи,
че смъртта се смее, лае и гърми.
И от роден принц на гората
във ВЪЛК на Земятачовешка се превърни!

Февруари, 2003г.