ПРИКАЗКА С ПОУКА
Далече, далече, във друга Вселена,
отдавна, отдавна, през времена вечни,
живели същества могъщи и силни.
Те знаели да смесват пространвство със време
и можели да правят нови Вселени.
Създали и нашта Вселена, звездите, Земята,
направили нашето Време.
И хвърлили малко белтък във водата.

После по чудо измрели.
А във водата белтъка разцъфнал,
родил се, развил се - клетка по клетка,
нишка по нишка,
Земята със разум покрила се.
Защото не дишащи твари цели да създава природата,
а разуми нови, енергии,
сили, която да пазят вселената.
Които да знаят, че има материя.
които да могат, когато изстинат звездите,
да знаят как да се провикнат:
Да бъде светлина!