МАЙКА
 Или една екологична катастрофа.

Сега довиждане ще кажа,
най-краткото довиждане.
Не сбогом, не довиждане!
Направо,
ще ви помахам и ще се усмихна!
А после ще изтрия сълзите,
ще ви обърна гръб, за да изсъхнат.
И няма да се върна вече...
И няма вече да се върна...
Къде отивам?
Няма да ви кажа!

Не ще говоря нищо, просто ще потегля.
Ще оставя стъпки в прахоляка,
а вие можете да ме последвате.
Така не ще забравите очите ми,
усмивката и жеста за довиждане!
И ще ви гони любопитството,
къде "по дяволите е отишла?".
Сама ще ми е скучно да пътувам,
но няма да ви взема..., няма!
Ще ви оставя по следите ми да гледате,
дано порастнете тогава!
Тогава ще ви стране страшно.
Ще се уплашите, че майка ви я няма.
Ще се разплачете, ще се разкаяте
и може и да почнете да мислите накрая!

Но мама няма да се върне.
На мама пътят е далечен.
Изгуби тя надежда вече,
че нейните деца ще я прегърнат.
Избяга мама, тичаше ранена.
Децата й изпратиха я с крясъци...
И тя изтри сълзите си..., погледа...
и после разпиля се в прахоляка.
Дори "Довиждане" не каза!