ВОДАТА

Зелено и синьо, и сиво, и бурно -
голямо, безбрежно море.
Над него се шири, синее и тътне
едно безгранично небе.
Говорят и пеят през бури и слънце,
и носят легенда една,
за древната сила и мощ вездесъща
на тази огромна Вода!
вода - безгранична, огромна стихия!
Вода - океан най - голям!
Вода - дом на живота! А Вие,
я пиете без капчица свян!
А тя водата живот ви е дала.
От морската шир сила родила.
И без вода живот изобщо не става.
Умира всеки, който вода не е пил!
Че за водата сега не се пише,
е грях жесток и злочест.
Защото водата е нещо висше,
което стои над Човек!
То май водата е нашият Господ,
нашият роден баща.
Но тя е и  нашата майка тревожна,
грижлива към свойте чеда.
Живеем си ние и пием водата си,
без да помислим за миг,
че дължим й неземна отплата
за нейният подвиг велик. -
че тъй безвъзмездно,
без да иска цена,
създала е тя живот на Земята.
Добрата и стара, Майка Вода!