ЧОВЕКЪТ
ЗЕМЯТА СЕ ОПЛАКВА НА ВСЕЛЕНАТА

Видях очи!
Очи изпъстрени със цвят и точки,
очи блестящи, умни и красиви,
очи добри, невиннни, доверчиви,
очи със нежност пълни, тъжни.
Очите на животно само са такива!
а пък човекът?
Човекът гледа тежко,
човекът гледа с превъзходство.
Играе роли, смее се и плаче,
криви лицето си, сълзи прахосва.
Очите му са хищни, алчни.
Блестят, не нежно, а като метала - грубо.
Когато им е тъжно гледат яростно.
Когато са щастливи - присмехулно.
Очите на човека са жестоки,
защото са очите на палача.
Човекът е убиец на живота,
убиец със хуманна практика.

страхувам се от всички хуманисти, лицемери!
които в своята безлика същност
са много по-ненужни от амебата!
Защото в името на хуманизма и хуманното,
рушат и грабят моите светилища.
Децата ми избиват, газят ме.
Заливат ме със смрад и със помия.

Той!  Човекът1
Моят син, любимецът, избанникът.
Глезанчето на цялата планета,
сега мъчително убива майка си
със злоба ме нарязва на парчета!
Къде ще стигне аз не зная.
Защо ли дадох му възможност да порастне?
За да убива, мачка и отравя,
Земята, себе си и всички живи твари?!
И всичко това във името на Хуманизма!
Не разрешавам!
Не е човекът умен, нито е добър и нежен не е!
Човек не е господар природен и животно също не е!
Човекът, Вселено, е моята голяма грешка!
Сега плащам за нея.
Превръщам се в негова жертва!

ВСЕЛЕНАТА  ОТГОВАРЯ НА ЗЕМЯТА

недей да плачеш, дъще!
Не съжалявай за човека...
Послушай ме, не бързай!
недей съди детето!
Та то е още мъничко
и палаво, и глупаво.
И много безразсъдно е
във своите приумици.
Играе грубо, учи се със слабите си братя.
Стреми се да порастне бързо,
подскача и се цапа.
Играе си със сили, които не познава.
Избухва, плаче, сърди се!
Затова те наранява!
О, Гея!  Скъпа, дъще! прости на човека!
Той твоята горда надежда ще бъде!
Не твоята грешка.
Когато порастне, ще видиш...
Ще видиш какво е човека!
Закрилник ще стане на тебе дъще,
достоен приятел на свойта планета.
Почакай! Ще видиш! той ще успее
да превъзмогне безумството детско.
Човекът ще порасткне, ще помъдрее,
ще се познае и ще улегне!
Внимавай, пази го - сега е опасен!
За тебе, за себе си, за всички е страшен!
Вземи му онези ужасни играчки,
вдъхни му спокойствие, сила и мъдрост
и чакай Времето да го поомачка!
Почакай и вслушай се в моя съвет!
Човекът е сега едно дете неразумно,
но скоро ще стане  Човек!