ЧОВЕКЪТ И ВЪЛЧИЦАТА

Далече две очи със топъл цвят.
Далече две ръце и сила крият.
Далечен, тъмен и познат...
Мълчи и тежко вино пие.
На вълците желае да е Господар!
И дяволска жена прегръща...
Прекрасен е! Но е далече знам...
И от далече ме измъчва.
Не знае той и знае всичко,
Укрива знание и става по-далечен.
В смеха ме чувам своите сълзи,
Но в мрака гние мойта песен.
Разголих свойте кости, на колене бях.
А гордо той ръката си повдигна
И без да чувства със замах
Във мойта дупка ме отритна.
Да бях принцеса, самодива, вещица...
Да се възправя срещу него гневна,
Но аз съм малка, дива, смешна
И скрих се тихо в мъка черна..
Далече е! И бяга още...
И няма да достигна висините му...,
Но ще му взема силата на Вълците,
Защото още съм Вълчица.
Ще вия нощем на Луната
И моят зов ще грее във сърцето му.
И всеки тъжен вълчи воръл
 ще бъде моята вендета.
Ще спомня в погледа му топъл
За плачеща вълчица сива
Със жест величествен прогонена
Как с вой във дън гори отива.
И как очите й даряваха
Най-чистата любов, най-силната,
Прободени от болката заплакали,
Те молека:"Недей, не ни убивай!"
Нощта е светла, греят Небесата,
Вълчицата се умори да скита,
Тя тихо сви се в храсталака,
И без да плаче Го повика:
"Ела, ела, не се страхувай.
От вълчите очи не бягай...,
Защото твоите са също вълчи
Макар и да не знаеш....."
Загуби се гласа й в тишината горска.
А той отпи от виното, целуна дяволицата..,
Очи затвори и умората
Във сън го прати да почива...
Сънува вълчи вой във планината дива
И много болка късаща душата му.
Припомни му за тиха, свита, сива,
Вълчица, хвърлена във Мрака.
Очите й изгарят в тъмното,
Очи, които зеленеят под Луната,
Пълзи във ниското пропъдена
И глас познат да чуе чака.
Изправи се до нея ВЪЛК, могъщ и светъл.
Със огнен жар във погледа, зъбат и страшен.
"Ела, Приятелко и забрави човека!"
се чу гласа гръмовен, ясен.
Вълчицата се сви уплашена
От Господарят нощен горски,
А неговата сянка се разрастна
И я обгърна в дълбините нощни...
Събуден Той разбра... и тихо
Погали по главата Дяволицата.
"За мен е тя!"- помисли той, несигурен,
"А за Вълка е май Вълчицата."

11. януари, 2002. г.