Заклинание

Обичам те!
Но няма да ти кажа защо избягах
И загубих времето.
Обичам те!
И се страхувам много,
Че ще изчезнеш заедно с Вселената:
Обичам те!
И всеки ден те губя
Без никога да съм те взимала:
Обичам те!
Треперя и сънувам,
Че тебе никога не те е имало.
*****
Ще се смили над мен Гората
И в дар ще ме накичи със зеленото:
Ще ме помилва и Водата
И ще пречисти раните по мене.
Земята ще обсипе с обич,
Със страстен огън пътя под краката ми.
А Вятъра, баща на феите, ще върже с дъх свещен косата ми!
Накрая Слънцето ще ме погали,
Ше ми даде къс от лъчите си:
Със тези дарове натоварена
При теб веднага ще дотичам:
*****
Сега загубена във сянка на мълчание
Аз чакам ти да ме повикаш:
От страх, че никога зова ти
Не ще разбие тихото на дните ми
Ще пазя и изричам името ти единствено в нощта
С Луната:
На нея тихо ще се моля, за да ме чуе само тишината:
*****
Не съм обичала така и дишам с други устни,
С друг език говоря.
А щом те срещтна се разпадам
От мене нищо не остава:
Очите ти ме плашат и привличат,
Тъй както Черна Дупка вакуума:
Какво ми казват те?
Разбирам ли?
Или в илюзия съм паднала?
:и ако казват ми "Ела, обичай ме!"
Кажи ми го със глас, Повикай ме!
Защото в края на нощта сама останала
Аз чакам ти да ме обикнеш:
Луната ме привлича, мами ме!
А нея мога ли да стигна:
Ще мога ли да я смиля...?