СРЕЩА С МОРЕТО

Не спира времето,
защото време няма.
Не стигна времето,
защото никога не спира.
Напред се движим към посока неизвестна
и чакаме,
аз чакам да се срещнем!
        * * * * * * *
Морето тъжно те изпрати,
стихна.
Водата мързелива, тиха
дишаше.
Звездите възмутени се изсипаха,
Вселената за тебе все ме питаше!
"Къде е тя? Защо я пусна да си иде?
Ще видиш ли пак някога очите й?
Защо тъгуваш? Искаш я?
Отиде си...
Сега ще чакаш, ще броиш сълзите си!"
Аз тихо гледам, без да дишам,
взирам се във водната стихия на морето.
Питам я.
Кога отново ще те видя?
И ще ме искат ли очите ти.
Защото бих си дал във жетрва тялото.
Душата си
На Океана и на Времето,
бих себе си обрекъл...,
да те обичам,
да съм близо само.
Във погледа ти да потъвам вечно!
септември 2001